ЕВРОПЕЙСКИТЕ  КОШМАРИ

НА ЕДИН  БЪЛГАРСКИ  БАНКОВ  ДИРЕКТОР

Литературно психологическа студия от Христо Даскалов

(четвърта, последна част)

"Криворазбраната цивилизация":

 Марийка: Цивилизацията, сякам, не се състои само в игрите и модите, при тях трябва и други знания, които просвещават и образоват ума.

 Димитраки: Остави сега тази дървена философия."

 Следва една истинска шекспирова фраза на завършилия във Франция герой, която звучи като мрачна прокоба за бъдещия европейски кошмар на Харалампи Харалампиев:

 Димитраки: Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо български у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучето.

 Маргариди (=Европа - Х.Д.): Браво, Деметриюс!

 Марийка (млада девойка, носителка на традиционното възпитание - Х.Д.): Не е добре, господине, да се отказва човек от рода си, както и от вярата си.

 Димитраки: Кой гледа днес за вяра? За рода... Челяк е свободен, какъвто ще, такъв се казва, стига да бъде достоен за името на нея нация, разумяваш ли?

 Анка (наричана "българското алафрансе - Х.Д.): Да, да, Марийке, батю е французин.

Марийка (с присмех): Може.

 Злата (наричана от мъжа си "маймунакълла"-Х.Д.): Баща ви да беше французин, както добре щеше да бъде, щяше да ми хване две три хизмикерки, па аз щях да си гледам рахата. Нали тъй, мущу Маргариди?

Маргариди: Да, да."

 Сега внимавайте:

 "Димитраки: Тъй, Марийке, тъй; ти гледай да се цивилизоваш, па сетне да можеш да се откажеш от българщината, защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия (к. мой - Х.Д.)

 Марийка: Ваша милост съвсем криво разбирате цивилизацията. 

Злата: Ба, тъй е, Марийке, тъй, както казва наш Димитраки, защо че той е учен, той знай..."

 А ето как разбират цивилизацията по европейски маниер нейният архипредставител в комедията, лекарят-грък Маргариди: "Ролата отива чудесно, ще има добър ефект... Како дяволите, едни простаци да не излъжат? О-хо, турих ръка на сърцето и... има слабост за мене. Пътят вече е улеснен. Майката - будала, братът - фантасан. За бащата ще намеря колая... Този свят е сцена театрална, дето цивилизованите... под формата на лъжа като същи актьори знае най-добри да се преструва, той миритасва аплудите и триумфасфа. Да, цевелезованиат мъж трябва да бъде капабил... Най-голямото дигнитате стои в лъжата. (к. мой - Х.Д.) Нито хората: самата дипломация що е?"

 Без никакъв риск да сбъркаме можем да кажем, че Маргариди е едно от превъпрлащенията на кралската кобра от съня на Харалампи. Той е космическата илюзия на индусите в нейната лоша, брутална, неовладяна форма, сееща страдания, смърт и поквара.  Баба Стойна не пропуска да забележи това и то изразява чрез свойствената и юдеохристиянска терминология:

 Баба Стойна: Брр!... Гиди андихрист! Вдън земя да потънеш... Гледай, гледай, дявол нечестив! Вмъкнал се в християнската къща... още не се махва. Чесний кръст да го порази."

 Това е реакцията на носителят на традицията от старото поколение. Европа тук е направо приравнена със Сатаната и заклеймена безапелационно. По-колеблива е реакцията на младият български търговец Митю, който успява да стъпи на шията на европейския нахалник: "Да ма простиш, господине, напротив, сме  смешни, кога подражаваме като маймуни европейците в онова, което не е друго, освен калай... Хъ... Тъй носяли европейците, тъй играяли. Е, сега, за да станем и ний като тях образовани, не трябва друго, ами да  се обличаме като тях и да играем техните хора, а нашите народни дрехи, нашите народни игри да ги махнем, да ги забравим, че били проста работа. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят секакви хубави, красиви, лъскави работи, се по мода, по мода, нека ги вадят, а ний да им изравяме сухи пари и да ги купувяме скъпо прескъпо, па да се красим в тях. Сетне тъй знаяли да правят вапори, жилизни пътища; нека ги правят, а ний да им плащаме, па да са возим наготово. И тъй европейците са по-пълнят с пари, а ний да охлъзваме. Тежко ни. Тъй ли разбирате вий цивилизацията? (к.мой - Х.Д.)

 ..............

Георги: Като променяваш дрехите си, тъй също трябва да промените и нравите си.

 Пенчо: Да, за да не рекат, че сме вълци.

 Митю (на Георги): Криво разбираш цивилизацията."

 Развръзката на тази комеди е известна. Европа и нейните представители претърпяват пълно фиаско. Накрая всички запяват:

 "Да сме верни в секи случай

на народний си обичай:

чуждото за нас е странно,

че за други е скроено." (Сравни словата на Буда от Махапаринирвана сутра, цитирани в мотото към настоящата работа. - Х.Д.)

 Турчинът обаче вече се поевропейчва усилено с цел да се зарази

физически от политическите домогвания на Европа. Той вече е навлязъл в своя бай ганьовски период. 

Комедията "Поевропейчването на турчина" започва с намиращия се в психотично състояние вследствие руската военна намеса в Турция мюдурин

 Ибрям ефенди. Обстановката в стаята му е сходна с тази в "Криворазбрана цивилизация", т.е. смесица между източен и западен стил обзавеждане. "На дясната страна миндерлик, а наоколо послани и наредени възглавници. При миндерлика сандък, над него огледало. Няколко стола." Източното спокойствие и съзерцателност обаче напълно отсъстват от мюдюрския конак:

 Ибрям: Ах, ярябим! Какво ще каже туй? Топове бир карар дум! дум!... се чуват. Аджеба шу москоф кяфири, да не е стъпил в Тулча?" 

Руската военна заплаха кара омразата на турския управител към неверниците да надигат глава:

 "Ах, гяюра. От Ибраилата ше мине, анадънму, на Мачун. От Исмаила на Тулча, от Тулчата право на Бабадаг - тогас? Вай на нашата глава, зе ни дявола"...

 А когато човек е обзет от дявола, той ще не ще върши дивотии. Така е и с нашия мюдюрин. Всички бай ганьовски безобразия, които той извършва в комедията, се дължат на нарушаването на стария ред на нещата, на здравата традиция, завещана на човечеството от Мохамед и пророците на аллах преди неговата поява. Но може би най-лошото следствие от вътрешната несигурност в своята собствена традиция е заиграването със западните европейски гяури, които единствено могат да озаптят своите колеги от изтока - руснаците. Французите са представят на въображението на нашия турчин като същи спасители.    

  "Ама хадиде, аллах керим, има е ярдъм фиранца кирали Напилион Пунапарт, ве Инглетера киралицасъ, мадам Виктория бизим дур. Иш аллаа".

 За най-голямо успокоение на мюндюринът в града му се настаняват френски войски. Връщането към старото равновесие обаче вече е неосъществимо. Водата се е размътила, светотатственият компромис с европейските френски гяури вече е направен. Вратата към далаверите с военни доставки е широко отворена. Това се нарича корупция, а нейните корени ще открием винаги тогава, когато висшите цели на традицията бъдат изоставени в посока на живатинския страх на човека пред "нищото":

 Франсоа: Ефенди, като мюдюрин на този град ще познаваш като с кои от тукашните търговци мога направи контакт, та да имаме месо, хляб и други." (За френските войски - Х.Д.) 

 Мюдюринът му сочи няколко изрядни търговци българи, но под страх от разрушаването на стария божи ред на земята поставя своите шайтански условия:

 Ибрям: "като направиш кундурат с тези гяури, парите на моята ръка ще дадеш, чунким имам кесап с тях, но аз ще имам да се озлашисвам с тях анадънму."

 Френският интендант веднага се съгласява - за него са важни интересите на френската армия, а не справедливоста и редът в империята на Осман. Подобно на заслепените алафранги от "Криворазбраната цивилизация", нашият мюндюрин също вопие за Париж:

 Ибрям: "Ти от кой мемлевет си? От мемлекета на Напилон Бунапарт ли?

 Франсоа: Да, от Париж.

 Ибрям: Хъ... Париши. Париши! Туваф мемлекети... коконаа! Фиранса каръсъ, гюзел коконасъ.  Мадам мадам алестро.

 Франсоа: И в вашия Станбул има мадами.

 Ибрям: Евет, киконолар... ама чок чукур.

 Франсоа: Ефенди, в Стамбул днес големи реформи дават. Вашите паши, ааги, кятипи, мятипи, сички са обърнали на европейци.

 Ибрям: Евет, в Стамбул ириформа бизим  пашалар, машалар хеписи алафранга тептипи. У тех шарап, ракъ уром уамбери пунщ хуписи текмил, нанадънму.

 Франсоа: А ти ефенди от тези реформи?

 Ибрям: (ухилено): Хеписи текмил, долапта евет.

 Само че той разбира Европа и реформите като рай за ниски страсти и безконтролни тъмни финансови сделки. От там идва и конфликтът в комедията на Войников: българските търговци (носители изцяло на традиционните добродетели) страдат от започналата да се поевропейчва турска администрация. Тук също се натъкваме на акта на преобличането:

 Франсоа: Ефенди, хвърли тези широки дрехи, те не са по днешната реформа.

 Ибрям: Евет или в нашата бабадаа не се намират таквизи, па и терзиите му кесат, анадънму.

 Франсоа: От мен имаш един кат.

 Ибрям: Мерси, мушу."

 Така полуевропейчен, мюдюринът става истински "народен изедник", що "бесней над бащино огнище":

 Ибрям: (налива, пие и става да се разхожда): Хиляда лири! Добри пари, анадънму. На гяурин пари защо са? Той като забогатее, носа си нагоре вдига и хваща да бълнува с Стамбил, бая зема да ти си опира. Бе и от мансуп да ти снеме хйокум струва, анадънму. На гяурина е дадено робство. Той трубва да се мъчи за мюсулманина и да му слугува като роб... От гърба на тези гяури 1000 лири... Келепир... Сега е мухарабе, мътно време... Евет, добри пари могат да са удари... Като мюдюрин на този... град, евет, хиляда лири, хамия?! (посвива се като върви) Хиляда лири! (налива и пие)"

 Следва кулминацията на комедията, в която българските изрядни и почтени търговци биват брутално ограбени, а един турски хайдут - оправдан във флагрантно потъпкване на традиционното съдопроизводство ("Криво седи, право съди"). Накрая справедливостта бива възстановена. И от кой мислите? От мюндюрина ли? Не, от Франсоа! Чувството му за ред и сраведливост е накърнено.  Френският рицар, носител на ценностите на "просветения" европейски XIX век, възстановява равновесието в една "източна деспотия"! "Красиво звучи, нали? Красиво и мило - като в читанка за начално училище. Но уви - истината е друга и Добри Войников има смелостта да я погледне в очите, да не се уплаши от нея и да я изрази безкомпромисно. Франсоа се оказва българин, преоблечен като французин, защото е на служба във френската армия. Това е зашеметяващ шамар по западноевропейската  цивилизация и по-точно по нейните претенции на гарантиращ реда фактор в частите на света, намиращи се под нейно влияние. Неспособността на французите да въдворят ред в "реформиращата се" по западет образец Османска Империя ясно се схващат от турския бай Ганьо /мюдюрина Ибраим/, който спокойно спекулира с Франсоа, за да се обогати за сметка на българите. Кой може да очаква, че в редовете на западните армии вече са проникнали и българи? Единствено те, а не Западът сам по себе си, могат истински да помогнат на съотечествениците си. Това е недвусмисленото послание на Войников в неговата забележителна едноактна комедия - съвсем несправедливо пренебрегвана от литературната история и критика.

 След като изслушва всички оплаквания, които сами по себе си заслужават подробен и внимателен коментар, Франсоа захвърля европейската си маска и се разкрива: 

Франсоа: (след като се размисля): Слушайте! Аз не съм французин, както ме знайте, аз съм ваш брат българин, драгоманин при францушката войска. Но, думата тук да ни остани!"

 Франсоа държи на тайната именно защото френската цивилизация представена тука от нейната войска, не може или по-скоро не иска да защити онеправданите.

 Франсоа: Като българин мене ми са наранени зле сърцето и вече искам без друго да отмъстя на този ваш изедник-кръвопийца, имам средство, да ще му дам един урок, когото да помни през всичкия си живот."

Кое е това средство? Да накара френската армия да изпълни загърбения от нея дълг да защитава европейските правни стандарти. "Появява се Франсоа, Стоян с двамата си другари  и няколко френски солдати." Пред това време турският Бай Ганьо вече окончателно се е развихрил.

 Ибрям (зад сцената, облечен в жилетка и панталони, на главата му гъжва, пее):

 Аман аман шу достлук

Панталону уйдурдук;

джанъм кузум бир Фирианеъз

гидик еснаб парасъз.

Аман аман кефиме

Беним дуду фатиме

Алифранги гиидик

Напилиона бензедик.

 (Излеза на сцената с преметнато на рамо сетре)

 Евет, панталоните навлякохме. Алестра...(пристъпва) - назад, назад... Ашколсун!... Ище Напилон чорбаджи, евет. (преобръща сетрето). Шу Пунапарт херикеси, анадънму... (зема да го облича) Бисмилла!...(не може). Хаир галиба... (зима да го облича инак  пак не може). Хаир пак не става. (вика) Хасан! Хасан!

 Хасан: Буюр, ефенди.

 Ибрям: Я дръж туй да го навлечем.

 Хасан: Ефенди, що ли трябва? Хептен на гяурин ще те обърне.

 Ибрям (ококорено): Сус! Керата!... Дръж ти казвам, анадънму.

 Хасан (зема сетрето): Е, хади бакалъм.

 Ибрям (като зема да намъква ръкавите): Де хей мерет?

Хасан: Ефенди, туй обличането му мурафет иска.

 Ибрям: Мурафета му аз ли не зная, или ти не знаеш да държиш?

 Хасан: Ами как?

 Ибрям (като му показва): Ище...тъй (зема, та навлича двата ръкава, а като не можи, обръща назад главата си и сърдито): Бе хей какаван!

 Хасан: Ефенди!

 Ибрям: Дръж!... (удря му една плесница) Дангалак.

 Хасан: Аман, ефенди, ище.

 Ибрям: Хем добре дръж, хъ.

 Хасан: Държа, ефенди (Ибрям навлича ръкавите) Хах, уйду ефенди, уйду.

 Ибрям: Уйдуму?

 Хасан: Евет, ефенди.

 Ибрям: Бакалъм. (отива да са огледа на огледалото)

 Хасан (на себе си говори): Белата си зех с туй гяурско херике, анадънму. Огън да го гори. Кайто го е направил, ръцете да му изсъхнат, да пукни!

 Ибрям (идва насред сцената): Евет. Алестра.

 Хасан: Ефенди, сега заприлича на Миншиков.

 Ибрям: Миншиков москов гяур - дур керата, дженерал Санти Марино де, евет. (разхожда се)  Алифранга анадънму."

 Преди още нахлуването на европейските нрави да направят на маймуни българите, пред нас стои един истински турски Баю Ганьо. Османското нашествие, считано за най-голямото бедствие в българската история, породило Балканджи Йово, Паисий Хелендарски, Ботев, Левски, Стамболов, и Добри Войников, а европейското, считано за връх в световната култура - Баю Ганьо, стотиците хиляди жертви по бойните полета, дадени за поправяне на Европейското "освобождение от турско робство".

 Септември 2002 г.                                               Христо Атанасов Даскалов

София                                                                                  автор